Европейският съвет за медийни услуги (ЕСМУ) Европейска платформа на регулаторните органи (EPRA) Европейски акт за свободата на медиите Форум на черноморските регулаторни органи за радиоразпръскване Франкофонската мрежа на регулатори REFRAM
СЕМ за потребителите
Публичен регистър
Европейски акт за свободата на медиите
Начало » Международна дейност » Европейски акт за свободата на медиите
Свободните и независими медии са ключов елемент на всяка демократична държава и играят важна роля за стабилната пазарна икономика. Европейският съюз традиционно е лидер в защитата на медийната свобода и често се посочва като пример за демократични стандарти. Въпреки това през последните години се открояват сериозни предизвикателства пред медийната среда. Освен бързото развитие на технологиите, медиите в ЕС се сблъскват с редица други предизвикателства - политически и икономически натиск, концентрация на собствеността, ограничения от страна на онлайн платформи, разпространение на дезинформация, както и недостатъчна защита на журналистите срещу тормоз и съдебни преследвания. Всички тези фактори могат да застрашат плурализма, независимостта и свободата на медиите.
Тези предизвикателства бяха адресирани от Европейската комисия с въвеждането на мерки за укрепване на свободата и плурализма на медиите и за гарантиране на свободното движение на медийни услуги в рамките на ЕС със създаването на Европейския акт за свободата на медиите (ЕАСМ, Регламент (ЕС) 2024/1083 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар и за изменение на Директива 2010/13/ЕС), в сила на 8 август 2025 г.
Регламентът е с пряка приложимост в националното законодателство, но за някои от разпоредбите е необходимо да бъдат въведени процедурни правила, които да осигурят тяхното ефективно и коректно прилагане.
Целта на Регламента е да осигури плурализъм, независимост и защита на медиите в ЕС, независимо от формата или технологичната платформа и се отнася до всички видове медии:
- Аудиовизуални медии – телевизии, радио, стрийминг услуги и VOD (video-on-demand) платформи.
- Онлайн медии и платформи – новинарски сайтове, блогове, информационни портали и съдържание, публикувано от онлайн платформи.
- Влогъри/инфлуенсъри и независими създатели на съдържание – особено когато тяхното съдържание достига широка аудитория и влияе върху общественото мнение.
Актът цели да бъде постигнато следното:
Укрепване на редакционната независимост. Медиите имат право сами да определят съдържанието си без външна намеса като гаранция, че редакционните решения се взимат изцяло въз основа на журналистическите стандарти и интересите на обществото.
По-силна защита на журналистите и техните източници. Поверителността на източниците да бъде гарантирана, включително с гаранции срещу използването на шпионски софтуер, с цел укрепване на доверието между журналистите и техните източници и насърчаване на свободното разследващо журналистическо съдържание.
Гаранции за независимостта на обществените медии. Обществените доставчици на медийни услуги да функционират автономно и да са защитени от политически и търговски натиск, което ще осигури обективно и разнообразно съдържание за аудиторията.
Прозрачност на медийната собственост. Задължителен мониторинг и поддържане на база данни на лицата и структурите, които притежават или контролират медии, с цел прозрачност за това кой влияе върху съдържанието и решенията в медиите.
Защита срещу необосновано премахване на съдържание от големи онлайн платформи – платформите не могат да свалят съдържание без ясни и обосновани причини, което ще гарантира свободата на изразяване и достъпа до информация за гражданите.
Право на потребителите да персонализират медийното съдържание. Доставчиците на медийни услуги трябва да позволяват адаптиране на съдържанието спрямо различни устройства и интерфейси, с което ще се улесни достъпа до информация и ще се подобрява потребителското изживяване.
Ясни правила за прозрачност при държавната реклама. Да се разкриват условията и разходите за държавна реклама, включително в онлайн платформите. Това осигурява равнопоставеност и предотвратява злоупотреби с публични ресурси.
Оценка на влиянието на концентрацията на медиите. Държавите членки се задължават да следят въздействието на сливанията на големите медийни групи върху плурализма и редакционната независимост. Това помага за предотвратяване на злоупотреби с господстващо положение на пазара и запазването на разнообразие и честна конкуренция.
Прозрачност при измерване на аудиторията. Доставчиците на медийни услуги и рекламодателите да имат достъп до надеждни и прозрачни данни за аудиторията. Това ще подпомага по-точни маркетингови и редакционни решения и ще засили доверието в медийните статистики.
С Регламента бе създаден независим Европейски съвет за медийни услуги (Медиен съвет) - правоприемник на Групата на европейските регулаторните органи за аудиовизуални медийни услуги (ERGA). Медийният съвет е консултативен и координиращ орган, който се състои от представители на националните медийни регулаторни органи. От февруари 2025 г. работата на Медийния съвет е да насърчава ефективното и последователно прилагане на правото на ЕС в областта на медиите във всички медийни сектори – аудиовизуални медии, радио, влогъри и онлайн платформи.
Тези предизвикателства бяха адресирани от Европейската комисия с въвеждането на мерки за укрепване на свободата и плурализма на медиите и за гарантиране на свободното движение на медийни услуги в рамките на ЕС със създаването на Европейския акт за свободата на медиите (ЕАСМ, Регламент (ЕС) 2024/1083 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар и за изменение на Директива 2010/13/ЕС), в сила на 8 август 2025 г.
Регламентът е с пряка приложимост в националното законодателство, но за някои от разпоредбите е необходимо да бъдат въведени процедурни правила, които да осигурят тяхното ефективно и коректно прилагане.
Целта на Регламента е да осигури плурализъм, независимост и защита на медиите в ЕС, независимо от формата или технологичната платформа и се отнася до всички видове медии:
- Аудиовизуални медии – телевизии, радио, стрийминг услуги и VOD (video-on-demand) платформи.
- Онлайн медии и платформи – новинарски сайтове, блогове, информационни портали и съдържание, публикувано от онлайн платформи.
- Влогъри/инфлуенсъри и независими създатели на съдържание – особено когато тяхното съдържание достига широка аудитория и влияе върху общественото мнение.
Актът цели да бъде постигнато следното:
Укрепване на редакционната независимост. Медиите имат право сами да определят съдържанието си без външна намеса като гаранция, че редакционните решения се взимат изцяло въз основа на журналистическите стандарти и интересите на обществото.
По-силна защита на журналистите и техните източници. Поверителността на източниците да бъде гарантирана, включително с гаранции срещу използването на шпионски софтуер, с цел укрепване на доверието между журналистите и техните източници и насърчаване на свободното разследващо журналистическо съдържание.
Гаранции за независимостта на обществените медии. Обществените доставчици на медийни услуги да функционират автономно и да са защитени от политически и търговски натиск, което ще осигури обективно и разнообразно съдържание за аудиторията.
Прозрачност на медийната собственост. Задължителен мониторинг и поддържане на база данни на лицата и структурите, които притежават или контролират медии, с цел прозрачност за това кой влияе върху съдържанието и решенията в медиите.
Защита срещу необосновано премахване на съдържание от големи онлайн платформи – платформите не могат да свалят съдържание без ясни и обосновани причини, което ще гарантира свободата на изразяване и достъпа до информация за гражданите.
Право на потребителите да персонализират медийното съдържание. Доставчиците на медийни услуги трябва да позволяват адаптиране на съдържанието спрямо различни устройства и интерфейси, с което ще се улесни достъпа до информация и ще се подобрява потребителското изживяване.
Ясни правила за прозрачност при държавната реклама. Да се разкриват условията и разходите за държавна реклама, включително в онлайн платформите. Това осигурява равнопоставеност и предотвратява злоупотреби с публични ресурси.
Оценка на влиянието на концентрацията на медиите. Държавите членки се задължават да следят въздействието на сливанията на големите медийни групи върху плурализма и редакционната независимост. Това помага за предотвратяване на злоупотреби с господстващо положение на пазара и запазването на разнообразие и честна конкуренция.
Прозрачност при измерване на аудиторията. Доставчиците на медийни услуги и рекламодателите да имат достъп до надеждни и прозрачни данни за аудиторията. Това ще подпомага по-точни маркетингови и редакционни решения и ще засили доверието в медийните статистики.
С Регламента бе създаден независим Европейски съвет за медийни услуги (Медиен съвет) - правоприемник на Групата на европейските регулаторните органи за аудиовизуални медийни услуги (ERGA). Медийният съвет е консултативен и координиращ орган, който се състои от представители на националните медийни регулаторни органи. От февруари 2025 г. работата на Медийния съвет е да насърчава ефективното и последователно прилагане на правото на ЕС в областта на медиите във всички медийни сектори – аудиовизуални медии, радио, влогъри и онлайн платформи.