СЕМ представи резултатите от национално представително проучване, проведено от Алфа Рисърч на тема „Изследване на аудиторията на медийните услуги, предоставяни от Българската национална телевизия и Българското национално радио

Изследователският проект е реализиран в периода януари – април 2025г. агенция Алфа Рисърч реализира изследователски проект на аудиторията на медийните услуги, предоставяни от БНТ и БНР и очакванията за тяхната обществена мисия сред населението на страната. Възложител на проучването е Съвет за електронни медии. Проведени са три вида проучвания: 1) 22 експертни интервюта; 2) 15 фокус групи с активни потребители на програмите на БНТ и БНР; 3) национално представително изследване на аудиторията на обществените медии сред извадка от 1382 души на възраст над 14 години.
Проучването беше презентирано в СЕМ на дискусия с участието на представители на БНР и БНТ. Резултатите от него показват, че според българските граждани водещи функции на обществените медии трябва да са информационната, културно-образователната, развлекателната. Аудиториите на БНТ и БНР са на мнение, че всяка от двете медии повече или по-малко изпълняват своите обществени функции. Делът на тази част от тяхната аудитория, която е критична по този въпрос, е нисък – варира  между 2% и 13% в зависимост от конкретната функция.
В допълнение към определените от Закона за радиото и телевизията обществени функции, аудиторията на БНТ декларира интерес към следните специализирани програми на телевизията: културно-образователен (81%), програма с регионални новини (73%), спортна програма (62%). Дискусиите във фокус групите и разговорите  с експерти открояват най-висока чувствителност към регионалните програми – като интерес, като възможност за достигане до нови аудитории (микро бизнес, самонаети, по-слабо интересуващи се от националните проблеми, но със силен интерес към регионалните измерения), като ангажиране на зрителската активност.
Преобладаващо положително (88%) е и отношението към производството на документални и игрални филми от обществената телевизия.
Аналогично, най-голяма част от слушателите на БНР (83%) подкрепят и смятат за важни музикалните състави на националното радио.
Изключително позитивни са и оценките за ангажирането на БНТ и БНР с важни обществени каузи – над 70% от анкетираните одобряват тези инициативи на обществените медии и смятат, че по този начин може да се повлияе на цялото общество.

Начин на ползване и достъп до обществените медии
Огромното мнозинство от населението в страната продължава да ползва медийно съдържание (ТВ, видео, радио) чрез линейни услуги. Ползването на нелинейни услуги навлиза по-бързо по отношение на радио съдържанието, но все още остава значително по-ниско от това на линейните.
• Ползване на телевизионно съдържание и мястото на БНТ: доминират услугите на доставчик на телевизия (83%), следвани в значително по-ниска степен от възможностите за гледане на тв през интернет и мобилни приложения (19%), социални мрежи (13%), ефирно чрез антена (10%), стрийминг платформа (5%). В този своеобразен „микс“ от канали, БНТ се позиционира като проследявана основно през доставчик (87%) и ефирно (18%). Дигиталните канали за достъп до съдържанието й са сравнително слабо познати и още по-слабо използвани от аудиторията й. Въпреки това те се очертават като потенциал предвид факта, че два пъти повече потребители (особено представители на младите поколения) заявяват готовност да ги ползват, което съответства на общата тенденция в промяната на поведението на аудиториите.
• Ползване на радио и мястото на БНР: аналогично, при ползването на радио също доминират линейните услуги, но вече е налице и статистически значим дял (15% - 22%) потребяващи през дигитални канали. Собствено за БНР обаче ползването му чрез линейна услуга е в пъти над средното за страната (54% сушат радио пред радиоприемник, но при БНР този дял достига  84%). Дигиталните канали са два и повече пъти по-малко познати дори на собствената му аудитория. Както и при телевизията, дигиталните канали се очертават като средство за привличане на новите поколения млади слушатели.

Структура и предпочитания на аудиториите на обществените медии
По структурата и обхвата на своите аудитории БНТ и БНР се отличават със:
• Обширно териториално покритие: и двете обществени медии се следят не само от жителите на по-големите градове, но и в значителна степен – от тези на малките населени места, т.е. те осигуряват достъп на широки социални групи до медийното си съдържание.
• Засилен интерес от страна на средните и по-възрастни поколения: в аудиторията на БНТ зрителите над 50-годишна възраст са 58 на сто, а в тази на БНР – 60%.
• Силно изразен превес на хората с висок образователен статус: позитивният прочит на тази специфика е, че те удовлетворяват потребности на по-взискателната и по-активна аудитория; негативният – че значителна част от групите с по-нисък социален статус се ориентират към алтернативни източници на информация, което често ги прави подвластни на слухове и фалшиви новини.
Двете обществени медии са изправени пред различни предизвикателства с оглед на лоялността на аудиториите им:
• БНТ е изградила свое сравнително устойчиво ядро от редовни зрители (68% от собствената ѝ аудитория принадлежат към него). Пълноценното изпълнение на обществената й мисия предполага обаче и привличането на нова аудитория.
• В аудиторията на БНР ядрото от редовни слушатели (56%) също доминира над периферията от нередовни (44%). Но предвид намаляващият като тенденция дял на аудитория на радиата и доминирането на музикалните формати, пред БНР стои задачата едновременно да привлича нови слушатели и да ги задържа като своя лоялна аудитория.
• Предизвикателство и пред двете обществени медии е продължителността на тяхната  гледаемост, а с това – и на възможността аудиториите им да проследяват по-широка палитра от разнообразните им обществени ангажименти и продукция. С изключение на БНТ1, която задържа аудиторията си средно до 2 часа на ден, останалите програми на обществената телевизия, както и всички на БНР привличат към предаванията си зрители и слушатели за по-малко от час на ден. Фактът, че дигиталните канали за достъп (които потенциално могат да компенсират затрудненията на част от аудиториите да проследяват в реално време дадено предаване) остават все още слабо аизползвани, също ограничава запознаването с иначе много по-разнообразните програми и предавания. 
Водещ стимул за ползването и на двете обществени медии са информационното и художествено съдържание:
• Спонтанно споделените предпочитания на аудиторията на БНТ са към новини (54%), филми (53%), публицистика (30%).
• Аналогично, отново спонтанно посочените предпочитания на аудиторията на БНР са към музика (58%) и новини (46%).
Това тематично съдържание привлича в най-голяма степен настоящите аудитории на обществените медии и се откроява като тяхно водещо предимство пред търговските им конкуренти. Същевременно, и двете обществени медии имат поле за включването на допълнително тематично съдържание и за развитие на дигиталните канали за достъп, които да привлекат нови аудитории към тях. Спонтанно споделените мнения открояват като най-силни очакванията за:
• БНТ: българско кино (49%), музика/концерти на български изпълнители (43%), предавания за туризъм (41%), развлекателни предавания и състезателни игри (40%), предавания за здраве и здравословен начин на живот (38%).
• БНР: музика/концерти на български (51%) и чуждестранни (40%) изпълнители, новини (37%), предавания за здраве и здравословен начин на живот (35%), полезна информация за времето, състояние на пътища и др. (35%).
Младежката аудитория (на възраст 14 – 29г.), която е сред най-слабо присъстващата в обществените медии, не толкова е негативно настроена към тях, колкото изключително слабо познава програмите им. Привличането й предполага по-широко популяризиране на предаванията на обществените медии, и то най-вече чрез дигиталните канали (младото поколение е основно в дигитална среда), с акцент върху няколко тематични области:
• За БНТ: повече музикални концерти на български и чужди изпълнители (38% - 40%), нови филми и сериали (37%),  предавания за туризъм (31%), развлекателни предавания (31%), българско кино (30%), спорт (28%), научно-популярни и образователни предавания (27%).
• За БНР: повече музика на български и чужди изпълнители (43%), развлекателни предавания, състезателни игри (29%), поздравителни концерти (25%), образователни, научно-популярни и предавания за туризъм (23%).

Степен на запознатост и разбиране за обществените функции на БНТ и БНР
БНТ и БНР, които до неотдавна не се самоидентифицираха и не представяха себе си като „обществени“, а основно като „национални“, логично слабо се разпознават от анкетираните като „обществени“. Налице е слаба запознатост и объркване кои точно медии са „обществени“, а оттам – и неяснота какви са и какви  трябва да бъдат обществените им функции. Взискателността към изпълняването на определени обществени функции идва основно по линия на експертите (външни и вътрешни), но не и от гражданите. Тук не става дума за „теоретично“ разбиране  на функциите, а за формиране на адекватни и конкретни оценки какво гражданите могат да изискват и очакват от обществените медии.
• Отличаването на БНТ и БНР от останалите се прави не по функции или съдържание, а по форма на собственост „държавна – частна“. Програмите и на БНТ, и на БНР се ползват като една от многото информационно-развлекателни възможности.
• 53% от населението над 14-годишна възраст разпознава и определя единствено БНТ и БНР като „обществени“. Останалите анкетирани включват в това понятие и други медии с аргументите, че „правят предавания за важни социални проблеми“, „разследват случаи на злоупотреба“, „дават гласност на нередности по сигнали на зрители“ и пр.

Експертната гледна точка: предпоставки за по-ефективното и отговарящо на съвременните предизвикателства изпълнение на обществените функции на БНТ и БНР
Експертните мнения отразяват широк кръг от професионални позиции и гледни точки, но общото между тях е, че почти всички се опитват да очертаят предпоставките, които да дадат свободата и гаранциите двете медии да изпълняват максимално ефективно обществените си функции. Въпреки неизбежните различия, най-широк консенсус има в следните направления:
• Приемане на промени, или дори изцяло нов модерен Закон за радиото и телевизията, съобразен с промяната в медийната среда, дигиталните технологии и европейските регулации, като стриктно се отграничат частите, насочени общо към  телевизията и радиото, и тези, отнасящи се до обществените медии с ясно определяне на техните функции, мисия, ангажименти и отговорности.
• Промяна в модела на финансиране, тъй като настоящият принцип „час – програма“ е изчерпал възможностите си. Действащият механизъм нито отчита в пълнота степента, в която се изпълняват обществените функции, нито дава възможности на БНТ и БНР да развиват специфично дигитално съдържание, което би подпомогнало по-доброто изпълнение на обществената им мисия.
• Целенасочена работа за обучение, изграждане и задържане на журналисти, покриващи високите изисквания и стандарти за работа в обществените медии. Именно професионалистите на екрана и в ефира са едно от силните им предимства в очите на аудиторията, а по мнението на експертите тук е необходим и целеви финансов ресурс за обществените медии (особено за регионалните центрове), и подходящи обучителни програми.
• Плурализмът в обществените медии – и според външните, и според вътрешните експерти в ситуация на силни глобални и вътрешно-политически напрежения въпросът за плурализма надхвърля рамките на формално предоставяне на възможност за изразяване на различни гледни точки; настоява се  медии, експертна общност и законодателна власт да дефинират границите на понятия като „гледна точка“, „дезинформация“, „официална държавна позиция“, „субективно мнение“, „рекламна политика“. Тук трябва да подчертаем, че гражданите също ясно дефинират две изисквания – от една страна, да бъдат запознавани с различните гледни точки, но от друга, да знаят коя е официалната (държавна, национална, или институционална) позиция по даден въпрос.
Комплексното интегрирано проучване очертава три основни положителни тенденция и постижения на БНТ и БНР:
• Висока степен на удовлетвореност на техните аудитории – асоциирането им с предоставянето на важна, полезна и достоверна информация; компетентни и добре подготвени журналисти; изграждане на доверие и лоялност.
• Силна идентификация на обществените медии с две основни техни функции – информационна и културно-образователна, до които достъп имат най-широки групи от гражданите на страната;
• Висока гражданска чувствителност и подкрепа за ангажирането на обществените медии с каузи с висока обществена значимост, както и с културните им функции (филмопроизводство, музикални състави). И двете направления позволяват популяризирането и разширяване влиянието на медиите към разнообразни социални групи, увеличаващи техния престиж и отличимост от останалите медии.